Олпорт, Гордън

[1897-1967]

Aмерикански психолог, който за пръв път развива личностовия (т. нар. идеографичен) подход в психологията. В последните години на своя живот се определя като представител на хуманистичната психология. Според този подход всеки отделен индивид е неповторима по своята природа личност и единственият психологически подход към разгадаването на тайните на личността може да бъде също уникален и различен за всеки човек. В своя експериментален подход към човешката психика той използва индивидуални източници на информация като лични дневници, интервю, лична кореспонденция.

Павлов, Иван
[1849-1936]

Пиаже, Жан
[1896-1980]

Швейцарски психолог, логик и философ с множество разнообразни теоритични и емпирични разработки. Ненапразно го считат за корифей на детската психология и психология на развитието, заради множеството му емирични и теоритични разработки. Известен е с теорията му за етапите в развитието на детето - от стадиите на конкретните операциии към стадия на формално-логическите операции, който приключва на 15 години, разработена благодарение на прословутите му експерименти с деца, изследващи различни аспекти от детската психика. В история на психологията теорията му се свързва с термина генетична епистемология.

Роджърс, Карл
[1902-1988]

Aмерикански психолог и психотерапевт - представител на хуманистичната психология. Най-известен е с неговата "клиентцентрирана терапия", която представлява недирективен тип въздействие върху личността. Роджърс е виден привърженик на феноменологичното течение във философията и психологията. Според него преживяванията на човек могат да се разберат единствено в тяхното моментно, феноменологично присъствие "тук и сега". В психологията на Роджърс най-важни са самореализацията и позитивизма на клиента. Той повлиява значително върху мисленето на цяло поколение американски психолози като успява да замести понятието "пациент" с "клиент".

Рубинщейн, Сергей
[1889-1960]

Руски психолог с огромно значение за руската и световна психология. Последовател на Виготски, продължава изследванията върху човешката дейност и взаимосвързаността и с развитието на висшите психични процеси. Разработва собствена концепция за субекта и дейността. Автор на "Основи на общата психология" - настолно четиво на поколения руски психолози.

Скинър, Бурхус
[1904-1990]

Американски психолог - необихевиорист. Характерно за неговата концепция е изповядваният от него "радикален бихевиоризъм", според който цялото човешко поведение може да се обясни чрез стимул-реактивните процеси. Въвежда нови бихевиористични термини като оперантно учене, негативно и позитивно подкрепление. Скинър счита, че е възможно съществуването на общество, уредено по справедлив начин чрез тотално приложение на методите за позитивно и негативно подкрепление - идеи, изложени в книгата му "Отвъд свободата и достойнството".

Узнадзе, Дмитрий

[1886-1950]

Грузински психолог - автор на известната теория за нагласата (установката). Създател на т. нар. Грузинска школа в психологията, която се занимава с принципите на нагласата. Узнадзе разбира нагласата като цялостно безсъзнателно психофизиологическо състояние на субекта, което се осъзнава чрез т. нар. "обективация". Нагласата винаги присъства когато съществува определена човешка потребност в дадена ситуация.

Уотсън, Джон
[1878-1958]

Aмерикански психолог, основател на бихевиоризма като направление в психологията. Той воюва твърдо срещу известната тогава интроспективна психология, твърди, че човешкото поведение се детерминира изцяло от социалната среда и може да се обясни с отношението стимул-реакция. Според него всички поведенчески актове са контролируеми и могат да бъдат изследвани емпирично.

Франкъл, Виктор

[1905-1997]

Австрийски психолог, психиатър и философ - ученик на А. Адлер. Известен в психологията с неговото учение за логотерапията. Според Франкъл психотерапевтът трябва да помогне на своя клиент да намери смисъл на живота си в своята уникална жизнена ситуация. Много популярен със своите многобройни увлекателни книги и проницателни наблюдения върху военната психология от периода на II Световна война, когато е бил концлагерист в нацистки лагер. Христоматийни са наблюденията му за по-бързата смърт на концлагеристите, принудени да вършат безсмислен труд, отколкото на тези, които успяват да видят някакъв смисъл в също принудителния труд.

Фройд, Зигмунд

[1856-1939]

Австрийски психолог и психиатър, основател на най-популярното течение в психологията - психоанализата. Има безброй последователи, за неговата популярност говори и факта, че за много хора понятието "психоаналитик" си остава равнозначно за "психолог". Разглежда човешката личност като структура, която обединява безсъзнателни, съзнателни и императивни отношения. Автор на понятията "Id", "Ego", "Superego". В късните си разработки се опитва да обясни цялата човешка култура чрез психоаналитичните понятия на теорията си.

Фром, Ерих

[1900-1980]

Знаменит психоаналитик, неофройдист и хуманист. Разработва собствен психологически подход към личността. Написва много популярни книги, в които синтезира идеи на психоанализата и марксизма за обяснения на духовните болести и катастрофите на 20 век. Сред неговото творчество се открояват "бестселърите" и до днес "Бягство от свободата", както и неговото идейно завещание "Да имаш или да бъдеш".

Хорни, Карен

[1885- 1952]

Видна представителка на културната психоанализа. Тя е една от първите изследователки на женската психология, оценява психологията на своето време за твърде маскулинна. За разлика от З. Фройд тя била убедена, че човешкият индивид има потенциал за развитие през целия си живот. По-късно идеите й са заимствани в обяснителните схеми на хуманистичната психология.

Чомски, Ноам

1928

Aмерикански психолог, философ, лингвист. Притежава значителен принос в областта на лингвистиката и психолингвистиката. Развива учението си за вродените идеи в човешкото развитие. Най-известният ляворадикален мислител на съвременна Америка, носител на Нобелова премия за мир, заради идеите си за връщането на монополизираната от властта информация на обикновения човек.

Щерн, Вилхелм

[1871-1938]

Немски психолог, известен с въведения от него за първи път термин коефициент на интелигентност - IQ през 1912 г. Щерн се опитва да обедини философския и естествено-научния подходи към човека. Той е известен и с развитата от него персоналистична психология - наука за цялостния човешки индивид, според която в живота на човека се проявяват в 3 модалности: биологична, преживяване и интроекция.

Юнг, Карл

[1875-1961]

Швейцарски психотерапевт и психолог, основател на аналитичната психология. В ранните си години - последовател на Фройд. Основен терапевтичен метод на Юнг е методът на асоциациите. Една от най-известните негови разработки е разделянето на два основни типа човешко светоусещане - екстроверсия и интроверсия. Друга основна идея в аналитичната психология на Юнг е понятието "архетип", което е вродена единица на колективното безсъзнателно.