Айзенк, Ханс

[1916 - 1997]

Немски психолог, известен с разработения от него модел на личността. В 1940 година получава титла доктор на науките. По време на II Световна война Айзенк работи като психолог в психиатрична болница с пациенти, преживели военен стрес. От 1946 година чете лекции по психология в Лондонския университет и едновременно с това е директор на Института по психиатрия в Лондон. През 1983 година Айзенк прекратява преподаването си. Айзенк е изключително плодовит автор; той има публикувани 45 книги и 600 научни статии. Основни негови трудове са: "Научно изследване на личността" (1952); "Структура на човешката личност" (1970); "Личност и индивидуални различия" (1985). Айзенк е привърженик на т. нар. биогенетично направление в психологията, според което човек в голяма степен унаследява психичните си качества. Айзенк има централно участие в две от най-горещите научни дискусии в психологията: за наследството на интелекта и ефективността от психотерапия. Той счита, че интелектът в значителна степен се унаследява и че традиционните видове вербална терапия като психоанализата не са достатъчно ефективни при лечението на психически разстройства.

Ерик Берн

[1910-1970]

Ерик Берн е роден в Монреал, Канада, завършва медицина в САЩ Ню Джърси. Известен в психологията с разработения от него транзакционен анализ В 1936 той открива своя психиатрична школа в Психиатричната Клиника в Медицинската школа на Йелския университет, където работи в продължение на две години. В 1941 той започва да се обучава в психоанализа като през 1947 се подлага на анализа при Ерик Ериксън, с който работи в продължение на две години. През 1956 година му отказват статус на психоаналитик заради изказваните от него несъгласия с учението на Фройд. Това е прелом в кариерата на Берн, който вече започва да избистря своя транзакционен анализ. През 1957 година публикува статията "Транзакционният анализ - нов и ефективен метод за групова терапия" в "American Journal of Psychotherapy", което слага началото на новия метод на психодиагностика в психотерапията. В 1964 Берн заедно с колеги създава Международна асоциация за транзакционен анализ (ITAA), което пренася новия метод и извън пределите на САЩ.

Бродбент, Доналд

[1926-1993]

Британски психолог - един от основателите на съвременната когнитивна психология. В 1958 Бродбент издава книгата Perception and Communication, която описва изследвания, проведени както в неговата собствена лаборатория, така и в други. В нея Бродбент разглежда информационните технологии и залага идеята, че с тяхна помощ могат да се обяснят психичните явления от типа стимул-реакция. Книгата става наръчник на широк кръг учени и психолози, занимаващи се с кибернетиката, с обработката на информация или с познавателните човешки процеси. Това всъщност е и книгата, която за пръв път поставя въпроса за необходимостта от съществуването на когнитивната психология като наука, т. нар. когнитивна наука. Основни изследвания на Бродбент са ситуациите на решения на няколко задачи едновременно (напр. дихотичното слушане), в които възникава т. нар. "интерференция на процесите".

Брунер, Джеръм

1915

Американски психолог, работил дълго в Харвард и други университети. Притежава влиятелни разработки в сферата на психологията на развитието, последовател на Ж. Пиаже и Л. С. Виготски като се опитва да обедини техните теории. Твърди, че човек има три вродени системи за репрезентация на света - образна, действена и символична и културата диференцирано усилва всяка от тях. Според неговата теория диапазонът на обучаемост на децата е много по-широк, отколкото обикновено се предполага.

Вертхаймер, Макс

[1880-1943]

Немски психолог, един от основателите на гещалтпсихологията, първоначално последовател на Вюрцбургската школа. Основна демонстрация на Вертхаймер е идеята за фи-феномена — оптическа илюзия за движение на два неподвижни източника на светлина. Гещалтпсихологията изпользова този феномен за доказателство , че преживяванията не се явяват проста сума от фактори. За начало на гещалтисткия период се смята статията му върху т. нар. - феномен или илюзорно движение. Един от откривателите на "законите на гещалта". Провежда изследване на човешкото мислене от гещалтистка гледна точка, което става класическо в психологията.

Виготски, Лев

[1896-1934]

Един от най-влиятелните психолозия в историята. Фигура с универсални приноси в психологията, която дава началото на много идейни психологически течения, които се развиват и до днес. Провежда множество изследвания върху висшите психични функции като основна негова идея е "интериоризацията" на психичните процеси, която се осъществява в социалното взаимодействие на човек. Есенцията на неговите теоритични и експериментални възгледи е културно-историческата теория на мисленето. Основната идея в нея е, че човешката психика се развива посредством използването на т. нар "психологически оръдия" - знаци, които се натрупват във филогенетичното развитие на човек и после се повтарят и научават в онтогенетичното. Основоположник на руската школа в психологията, учител на Л. И. Божович, А. Р. Лурия, А. Н. Леонтиев.

Вилхелм Вундт

[1832 - 1920]

Немски философ и психолог, един от основателите на експерименталната психология. Първо изучава медицина в университетите в Гайделберг и Берлин. От 1875 г. е професор по философия в Лайпциг, където организира и първата в света лаборатория по експериментална психология, която дълги години е най-важния международен център по психология в Европа и САЩ. През 1883 г. Вундт започва да издава и първото в света списание по експериментална психология - "Philоsоphische Studien". В своите изследвания Вундт се опитва да наложи експерименталния метод, познат от естествознанието, при който за научен факт се счита само това явление, което може да се наблюдава винаги при конкретни тъждествени условия. В сферата на изследвания на Вундт попада "непосредственият опит" от психичната структура на човек, който може да се изучава само с метода на самонаблюдението "интроспекцията". Използвайки метода на интроспекцията през целия си научен път немския психолог открива много отношения от "низшите" психологически процеси като внимание, памет, възприятие. Вундт признава, че освен изповядвания от него експериментален метод е необходим и съвсем различен, описателен и исторически метод за описание на психическите процеси и отношения (т. нар. от него "психология на народите") в езика, обичаите, митовете.

Джеймс, Уйлям

[1842-1910]

Живял и работил в Харвард, разработил идеи във философската психология, които са актуални и днес. Неговата теория за личността оказва огромно влияние върху формирането на американската персонология. Много от темите, разглеждани от Джеймс, се разработват днес в рамките на изследванията върху "образът сам по себе си", "самооценката", "самосъзнанието". Емоционалният живот на личноста с нейните смислови образования, жизнени проблеми и перспективи стават най-важните проблеми от психологическите изследвания на личността. Много от неговите книги се преиздават и сега - "Принципи на психологията".

Дрейфус, Хюбърт

1929

Aмерикански философ и психолог, защитил докторат в Харвардския университет през 1964 г. Най-изтъкнатият представител на феноменологичната психология днес. Станал световно известен с книгата си "Какво не могат да правят компютрите". Главна идея в нея е, че компютрите на могат да имат преживявания на ситуации, както човекът и други живи същества. Оттук възможностите им да възпроизвеждат човешки жизнени фукции са по принцип ограничени.

Ериксън, Ерик

1902

Американски психолог, който подчертава биосоциалната природа и адаптивен характер на поведението личността, като централно интегративно качество се явява психосоциалната идентичност. Чувството на идентичност се разбира като чувство на "самотъждественост", от приети от самата личност образи за себе си (Аз-концепция).Смисълът на терапевтичната работа според Ериксън се съсътои във възвръщането на загубеното чувство за идентичност.

Казанджиев, Спиридон

[1882 - 1951]

Защитава докторат върху психологията на Вундт в Цюрих през 1911. Преподавател по философия и психология в Софийски университет, декан на Историко-философски факултет. Възприема схващането на Вундт за психофизичния паралелизъм, но оспорва идеите за "чистата аперцептивна воля". Според Казанджиев човешките психични процеси са уникални, неповторими и субективни. Занимават го въпросите за отношението истина-очевидност, същността на възприятието и чувствата, "колективния човек". За него истината е субективно и релативно човешко понятие. Най-известният му труд е "Психология на възприятията".

Кречмер, Ернст

[1888-1964]

Немски психиатър и психолог, професор в университета в Тюнинген. Работите му многократно са удостоявани с високи международни отличия. Най-популярен е с разработената от него класификация на характерите и с изследванията си в областта на медицинската психология и психотерапията. Известно негово научно произведение е Устройство на тялото и характера.

Кофка, Курт

[1886-1941]

Немски психолог, един от основателите на гещалтпсихологията. От 1924 г. живее и работи в САЩ, където допринася много за утвърждаването на гещалтистките концепции. Твърди, че гещалтпсихологията е нещо повече от теория за възприятието и свързва усещанията с въображението чрез остатъчните усещания, траещи след стимула. Създава гещалтистка концепция за психичното развитие. Негово е най-систематичното изложение на гещалтисткото направление - "Принципи на гещалтпсихологията".

Ланге, Николай
[1858-1921]

Руски психолог, основал лаборатория по експериментална психология в Новорусийския университет. Формулира закона на перцепцията: сетивният образ се формира постепенно - от цялостното впечатление към диференцирани свойства. Степените на този процес на диференциация са еволюционно обусловени. Експериментално изучил свойства на волевото внимание. Написал една класическа за руската психология книга "Психологически етюди".

Левин, Курт

[1890-1947]

Един от най-известните немски психолози, работещ в САЩ. Дава началото на т.нар. ситуационистки концепции за човешката психика. Левин разглежда човешките психични процеси преди всичко породени от ситуацията. Той се опитва да въведе в психологията математически термини като вектор, сила, поле, описващи човешкото поведение. Под негово ръководство са изследвани няколко важни феномена на психиката - ефект на пресищане, ефект на незавършените действия. Един от класиците и на социалната психология - основател на школата на груповата динамика.

Леонтиев, Алексей

[1903-1979]

Руски психолог - ученик на Виготски, разработил психология на дейността. Неговите експериментални и теоритически работи са посветени на развитието на психиката (нейният генезис, биологична еволюция, развитието на детската психика), проблемите на инженерната психология, а така също и психология на възприятието, на мисленето и др. Възгледите на Леонтиев са продиктувани от влиянието на Виготски, според които човек развива потенциала си единствено в адекватната му социална среда. Леонтиев обаче детайлизира отношението човек-предметна дейност. Според него човешкото съзнание възниква в пределите на предметната дейност на човешкия индивид.

Маслоу, Ейбрахам

[1908-1970]

Aмерикански психолог, представител на т. нар. хуманистична психология. В своята психология той разглежда отделния човек като неповторима личност и индивид. Най-известната му разработка е прословутата Пирамида на Маслоу, която обяснява основните човешки потребности като определящи човешкото развитие и щастие. Най-известната му книга е "Мотивация и личност". Маслоу придава най-голямо значение на висшите потребности. Като най-висша човешка потребност той издига самоактуализацията, която включва различни стремежи - потребност от знания, естетическа потребност, потребност от самотрансцедетация, като дава за пример живота на различни учени - Швайцер, Айнщайн.